Поради планинския характер на селището и липсата на сигурен поминък малко пришелци са дошли в село Лик отвън.
В началото на XX в. голяма група изселници от с. Лик се отправя към Североизточна България, откъдето се били изселили потурчени българи в Анадола. Десетки семейства се заселили в с. Хърсово, Разградско и на други места в този район.
Училището в с. Лик е открито през 1866 г. Името на селото произлиза от лик, лице, 'наклон, който е обърнат с лице към слънцето'. В землището на с. Лик има 319 имена на местности, сред които има много старинни по произход и по образуване: Балагерица, Злйняк, Зоек, Краводер, Кошуште поле, Кукул, Лйньовете, Обрашина, Прймкя, Пукел, Смардан, Топлика и др. Много са и прилагателните по старото сложно склонение като Бели камик, Влъчи вир, Танки артлак и др. Тези имена показват, че селото е старо и че тук животът не е прекъсвал за по-дълги периоди от време.